Chazz

Indoril: Поклати глава. Аз съм този, който прие този двубой и съответно зададе кога да се състои той. Няма да позволя на никой да се бие вместо мен. Все пак, имам гордост, която да защитя. Дори да умра днес, няма да оставя деца без баща, жена ми също ще приеме решението ми. Все пак, преди всичко съм воин. Ако не тук, навярно щях да умра в битка другаде. По твоите думи, това трябваше да се случи в родината ми. Усмихна се. Пък и... този двубой има друга цел. да подобри мнението на хората за нея.Пък кой знае, ако случайно някак си спечеля, ще бъде интересно да видя кой ще седне на Рубинения трон!

Chazz: Хвана го за дрехата ядосано. Listen to me you fucking idiot, ако умреш, лично ще те съживя, да те убия, ясно?! Не ме интересува гордостта ти, ще провалиш всичко, което се опитвам да направя ако сега просто каталясаш като скелет! Ако трябва ще се раздадеш на 120% и ще отключиш нови способности, но няма да умреш! Обещай.

Indoril: Засмя се гръмогласно, като го потупа по гърба силно. В такъв случай ще чакам за триумфалното завръщане на душата ми от Moonshadow! Хммм... това не звучи зле. Нека видим... Започна да си тананика. Да... това може и да проработи... Същата мелодийка, който той си тананикаше, той започна да пее на нея. Разбира се, в коренно различна тоналност.

Аахахах, всъщност доста добре се връзва! Тръгна към стаята им за да се подготви за двубоя. Кажи на жена ми да възпяват с народа тази песен ако умра. И все пак не забравяй да отидеш рано там! Иначе няма да успееш да видиш един от най-величествените двубои в историята, за който ще се говори поколения напред!

-----------------------------

Времето дойде. И Indoril беше прав - новините за двубоя между него и Ruby бяха плъзнали като зараза в целия град, като нямаше човек, който беше пропуснал да разбере за събитието. На централния площад се беше струпал толкова много народ, че хората с надеждата да видят поне неща се бяха качили по каквито сгради могат. Освен делегацията, кояо служеше като очевидец за двубоя, най-отпред бяха успели да се доберат или само тези, които бяха отишли най-рано, или хора достатъчно хитри че да се доберат до там. Двамата воини стояха по средата, чакайки камбаната да звънне и да отброи началото на двубоя. В момента и двамата бяха бронирани, техните най-верни оръжия в ръцете им - за Ruby halberd, нещо, което Chazz никога не беше виждал Хина да използва, а за Indoril - копие, чиято една страна беше направена като острие. На кръста си той имаше и меч.

Ruby: Огледа се. Колко хора са тук заради този облог... не знам дали е от притеснение, съжаление или нещо друго.
Indoril: Кой знае, Shezarrine... може и да е нещо друго.
Ruby: Въздъхна, като започна да формира бариера около бойноо поле. Това е между теб и мен. Не искам да намесваме невинни.
Indoril: Разбира се. Все пак, не искам да се налага да се въздържаме с притеснението, че някой друг ще пострада. Зае бойна позиция.
Ruby: Хората все пак искат да ни видят как даваме всичко от себе си за да защитим гордостта ни. Бъдещето на всички. Също зае бойна позиция. Щом това се случи, шумът от тълпата замлъкна напълно. И двамата в момента чакаха сигналът да започнат.

The Chazz: Стоеше отстрани и наблюдаваше внимателно, като между пръстите си държеше няколко карти, готов да се намеси ако нещата загрубеят. Тъп елф...казах ти , че няма да ти позволя да умреш! Хора като теб най - много ме дразнят...такива, които не ценят живота си! Ако ти умреш егоистично тук, оставяш много други сами! Тая няма да я бъде...ще спася и двама ви!

В моментът, в който камбаната удари, Ruby леко замахна с halberd-а нагоре. В същия момент цялото бойно поле избухна в буйни пламъци, които обаче изчезнаха бързо. Но следа от Indoril нямаше. Той беше предвидил пламъците, като беше скочил високо във въздуха. Докато беше в позиция, в която да няма къде другаде да избегне, Ruby насочи оръжието си към него и започна да изстребва магилески атаки към него. Indoril създаваше малки щитове, с които да блокира всеки изстрел индивидуално, след което се спустна към нея и се опита да я изрита. Ruby отскочи точно в момент, в който да не позволи на своя опонент да реагира с друга атака, като се дистанцира леко. Изглеждаше сякаш в момента просто тестват способностите един на друг с цел да могат да си изградят някаква тактика за битка.

Ruby: Не е зле... Започна да върви по периметъра на бойното поле с гръб към бариерата и насочено оръжие към Indoril. Не очаквах да имаш толкова бързи реакции.
Indoril: Също обикаляше, като двамата спазваха дистанция един от друг. Хахахах... като стане дума за магия, не мога да се меря с теб. Ще остана без Magicka преди дори да си загряла.
Ruby: Знаеш, че такива неща не се казват на твой опонент, нали? Сега ме изкушаваш изобщо да не се доближа до теб и да те довърша с още няколко атаки като тази.
Indoril: Хей, ти сама каза, че хората искат да ни видят как даваме всичко от себе си! За това... Около него се появи бяла аура, като дашна към Ruby. Няма да ти позволя за използваш магия!
Ruby: Не зависи от теб...!

От земята пред Ruby изникна рязко тънка каменна стена, която имаше за цел единствено да създаде препятствие, през което елфът не може да види. Indoril създаде сбала експлозия в основите на стената, което я накара да се срути точно когато той замахваше с копието си, готов да нанесе удар. За негово нещастие обаче, тя вече беше във въздуха, като кръгът за следващата следващата магия вече беше почти формиран около halberd-a. Indoril обаче се ухили, като в последния момент стъпи встрани, а атаката му от по-рано явно беше feint. В момента, в който той стъпи встрани, магическият кръг, който Ruby формираше се пръсна и тя започна да пада надолу, неконтролируемо. Нещо се беше случило с магиите, които тя използваше. Въпреки това, тя успя да запази спокойствие, и използвайки моментума, тя здръво замахна с halberd-а си право надолу, а сблъсъкът който последва разцепи земята. Indoril беше стъпил встрани по начин, по който да избегне тази смъртоносна атака, като веднага щом Ruby се приземи, той я нападна. Тя блокира, при което двамата започнаха да си разменят удари. Разликата в бойния стил на двамата обаче си личеше - защото Indoril използваше оръжие което повече наподобяваше на копие, той можеше да прави бързи атаки и контраатаки. От друга странар Ruby разчиташе на тежестта на своя halberd, но и тази тежест ѝ пречеше да прави същите бързи замаси, които нейния опонент правеше. Единствено можеше да мушка с острия връх бързо, но ако ставаше дума за острието на брадвата или шипа, с тях тя се целеше в слабите места на бротята на белокосият мъж. Известно време и няколко рани по-късно Ruby видя, че нямаше да се справи със скоростта на опонента си, при което създаде силова вълна, с която да го изблъска.

Indoril: Беше изблъскан, но успя да се задържи прав. Хахах... какво стана изведнъж...?
Ruby: Беше задъхана, като се изкашля и хвана оръжието си здраво. Просто не очаквах да можеш да прекъснеш магията ми. И след това да влезеш в близък бой.
Indoril: Засмя се леко. Ако беше с по-леко оръжие нямаше да имам никакъв шанс. А аз ако бях с по-късо оръжие щях да съм вече при Azura. Магията ти е на нивото на The Psijic Order, физически си по-силна от хората с гигантска кръв, скоростта ти също не е за подценяване...
Ruby: Намръщи се. И ме предизвика въпреки, че знаеше всички тези неща от самото начало.
Indoril: Въздъхна отчаяно. Да... трябва да си държа устата затворена... Както и да е. Отново зае бойна позиция. Нека с тази последна атака... да разрешим това веднъж и завинаги.
Ruby: С това съм съгласна. Тя също зае бойна позиция. С всичко, което можем... без да се сдържаме.
Indoril: Да. Без да се сдържаме.


И двамата отприщиха енергията си. Тази на Indoril, макар и с впечатляващо количество и концентрация, беше като планински поток - бистра и спокойна, нежна бяла светлина. Ruby обаче...

Земята се разтресе в момента, в който тя отприщи своята енергия. Беше като да сравниш огънцето на свещ с горски пожар. Енергията ѝ беше силно концентрирана, до степен в която беше потискаща и задушаваща. Беше буйна, с тъмночервен цвят. Визуално приличаше на миязма на прокълнато създание. За това и в публиката се носиха две фрази - Saint Nerevar и The Devil incarnate. Ruby дашна към Indoril с неописуема скорост, а сблъсъкът им създаде огромна експлозия, която изпълни бариерата и даже я накара да се напука. Въпреки това, хората останаха в безопасност.


Пушекът от експлозията започна бавно да се разсейва. Малко по малко и самата бариера започна да изчезва. Още в мъглата се виждаше, как единият от двамата е на земята, видя се как другия стои прав и държи оръжието си до врата на другия. Щом димът се разсея напълно, се видя как второто оръжие беше на земята. Кръв нямаше. Изправен стоеше Lord Indoril Nerevar, който държеше копието си на около сантиметър от врата на Ruby. Тя, от свооя страна, беше на колене, и все още не можеше да проумее какво точно се случи. Това беше и причината наоколо да е гробна тишина за няколко минути, докато накрая публиката дружно не избухна в овации. Всички те приемаха случилото се за чудо. Нямаше присъстващ който и за миг дори да подозира, че Indoril щеше да излезе жив, още по-малко - че ще победи.

Ruby: К-как...?
Indoril: Ohuhl shogaha ohuhl-nich erufi lo. El-edur ju’it ohuhl falme bivi. En ohuhl jigdo un am el. Каза го с напълно сериозно изражение и тон, но след това се засмя, като махна оръжието си и ѝ помогна да се изправи. Това не е от значение. Вдигна ръката на Ruby, като се провикна така, че да го чуят всички. Като резултат от моя облог с тази жена, тя ще се кандидатира за Рубинения трон! Въпреки предпоставката на мнозина от вас против тази жена, не познавам човек с по-голямо сърце от нея! Няма друг човек, който би се спуснал сам в жестока битка срещу цяла войска, за да може нейната армия да се прибере вкъщи при близките си, за да не се използва малкият залък хляб, който имаме, за ненужни битки. Кълна се в името си - аз, Nerevar Moon-and-Star, съм свидетел на величието на тази жена! И в същото име се кълна да пазя доблестта ѝ от всеки, който чуя да нарича Sharmat жената, която свети също толкова брилянтно като El-Estia някога!

The Chazz наблюдаваше цялата битка с огромен интерес, като и за миг не си беше представил, че Indoril е толкова силен. Даже го смяташе за някой голям слабак по начина, по който се държеше, но случилото се му спечели уважението.

Chazz: Тоя спечели?! Да бе да...! Мръднете, да му се невиди..! Изблъска всички от пътя си, като пръв щеше да изтича до тях двамата, като се задъха и се хвана за коленете, при което погледна и двамата. Хъх...хъх...ей ей...да беше казал да не се притеснявам, тъпак такъв...Засмя се, като ги прегърна и двамата, но бързо се дръпна и се обърна, намествайки си дрехата. Хмпф..! Не си помисляйте, че ми пука чак толкова много за вас, но...дори The Chazz понякога е впечатлен от подобни развръзки! Показахте на тия тъпанари що за борци сте...

Indoril: Беше учуден когато Chazz изтича до тях, като се засмя леко. Ахахах, да си призная, трябваше да съм мъртъв няколко пъти в тази битка. Но се радвам, че нещата се стекоха така! Сега може би повече хора ще имат уважение към Ruby.
Ruby: По изражението ѝ личеше, че тя не беше толкова щастлива от развръзката. Даже сръчка Indoril. Някои неща можеше да си ги спестиш, идиот... Леко залитна.
Indoril: Хвана я за рамото за да успее да я балансира, точно навреме че само Chazz да забележи че изобщо се беше случило. Indoril наистина правеше всичко, каквото можеше за да ѝ помогне и да я предпази по какъвто начин можеше. Е, нека отидам да напазаруваме.
Ruby: Какви ги говориш...? Нямаме времето, особено благодарение на твоите прищевки-
Indoril: Прекъсна я. Е, до колкото си спомням, ти загуби. Така че ще трябва да правиш каквото аз кажа. А аз казвам, че ще отидем да купим някои неща преди да потеглим обратно. Усмихна се като тръгна, повличайки Ruby и Chazz със себе си.

----------

Когато стигнаха до пазара, Indoril започна да се оглежда. Междувременно изглежда Ruby искаше да убие елфа повече отколкото по-рано. Но Chazz също можеше да забележи, че имаше нещо нередно с Ruby.
Indoril: Най-накрая видя това, което търсеше. Ей сега се връщам. Изтича до единия щанд, като остави двамата сами.

Chazz: Защо винаги аз попадам на енергичните тъпанари...? Въздиша. Е, все тая. И по - зле можеше да е в това грамадно село! Тръгна щастлив заедно с тях двамата, като се чувстваше една идея по - радостен, че успя поне един човек да спаси. Малко по - късно, когато остана сам с Ruby, той погледна към нея, като я доближи със своето smug изражение, намествайки дрехата си. Реши да се опита да ѝ вдигне настроението. Да си остане между нас двамата...но изглеждаше много по - силна от тоя тъпанар! Чист късмет. Ако се биехте общо 100 пъти, 99 от тях щеше да го биеш.

Ruby: Тя поклати глава. От тези 100 пъти... най-вероятно щях да изгубя 100 пъти. Това, което каза той по-рано, е вярно. Загубих защото се бих с намерението да го убия. Не знам по какъв друг начин да се бия освен с цел да убия опонента си. Тя се засмя леко. Жалко е... приятелите ми да са ми подобна слабост...
Indoril: Върна се бързо, като им раздаде по един плод. Плодовете напомняха на дуриани по форма и размер, но цвета на кората беше черна, а сърцевината - кървавочервена и лъскава, като грейпфрут. Да вие сладко!
Ruby: Пжгледна плодовете, като погледна и че Indoril носеше още няколко такива. Направи бърза сметка с пръсти и се ядоса. Ти луд ли си?! Не разполагаме с-
Indoril: Прекъсна я. Аз разполагам. ДАде им по още един, като в Indoril остана един. Тези са за изпът за двама ви. Този ще го занеса на твоя приятел от твое име.
Ruby: Луд ли си?! Много добре знаеш, че най-вероятно няма да приключи добре за теб...
Indoril: Хммм... може би. Но бих искал да се срещна с него, поне веднъж. Засмя се, като им помаха. Чакайте ме при конете. Ще се върна след малко. Тръгна към мястото, където Ruby му беше казвала, че Vudu стои често.
Ruby: Въздъхна, като тръгна към конете. Твърдоглав, както винаги... Започна да бели странния плод.

Chazz: Няма лошо в това! И аз се бия по този начин! Взе плода, като направи погнусено изражение. К-какво забога е това чудо...?! По - голямо е от главата ми..Въздиша. Тоя тъпак не можа ли нещо по - голямо да ми даде?!? Следващия път направо ми метни 5 дини ако искаш, смотльо! Започна да бели плода. Отврат! Дано да е вкусно поне.

Въпреки вида на този странен плод, миризмата беше доста приятна. На вкус го докарваше на фреш с портокал и малини. И съдейки по това колко щастливо Ruby го ядеше, тя го харесваше доста.

Indoril: Стигна на въпросното място, като се огледа за шамана. Досега двамата не се бяха срещали, но Indoril знаеше достатъчно за него, че да го познае от пръв поглед. Навярно и Vudu нямаше да сбърка Indoril - Все пак, тук елфите бяха рядкост, а ред тях само той носеше амулет символизиращ зората така откровено.

Indoril: Той спря, като наблудаваше какво точно правеше този непознат мъж. И когато усети енергията, Indoril настръхна. Не... не съм дошъл да се подигравам никому. Той вдигна странния плод, като го показа на Vudu. Ruby искаше да донесе това. Съответно аз сам изявих желание да го направя. От доста време исках да се видим и да поговорим. До колкото разбрах от нея, си талантлив магьосник. House Telvanni... е с отворени врати за теб. Не го приемай като милост или знак на съжаление към теб. Признавам талант, когато го видя. Също... исках ди да изразя своето лично мнение по въпрос, който до колкото знам е нещо, заради което цял живот си страдал. Може би... да не получиш благословията на боговете... е било божия благословия. Божествата са алчни създания. Леко се засмя. Виж ме мен... не съм нищо повече от пионка на Azura. Aedra, Daedra... няма разлика между тях, всички те процедират по един и същи начин. Затова... смятай свободата си за най-добрата благословия, която можеш да получиш. Понечи да подаде плода на Vudu. Даже... Може би името на този бог-

Преди Indoril да може да се изкаже, златна стрела прониза сърцето на Indoril, убивайки го на място. Сякаш беше наказание задето той говореше лошо за тези, които държаха света в ръцете си. Ruby сякаш усети как безжизненото тяло на Indoril падна на земята, като докато ходиха с Chhazz към конете, тя спря и се обърна към посоката.

Ruby: Indoril...? Преди да осъзнае какво точно сеслучваше, тя беше накарана да реагира бързо. Беше усетила как същата стрела летеше към Chazz, като тя го изблъска от пътя ѝ, бивайки ранена тежко в процеса. Добре.. ли си..? Ruby падна на колене, като дрехите ѝ бързо се напоиха с кръв. Каквито и да бяха тези стрели... беше сякаш едно улучвне от тях беше сигурна смърт...

(Музиката продължаваше)
Vudu гледаше сякаш с безразличие елфа пред него. Той дори не се вслушваше в думите му. Все пак, няма как някой по - нисш от него да му дава акъл, си мислеше той. Някой, който не е човек, не би могъл да го разбере...някой, който е обречен на сигурна смърт. И точно тогава, това и се случи - сякаш като гръмотевица от небето се стовари стрела право в сърцето на елфа, а той падна в краката на Vudu. Шаманът така и не промени погледа си. Той не изпита нищо в този миг...но погледна с разгневен поглед нагоре към небето и стисна юмрук от ярост.

Vudu: И такъв и си остана, елф...до самият край. Но...аз не съм ничий роб. Погледна нагоре. Страхливци такива...защо не слезе някой от вас и не се изправи срещу истински човек?!? А?!? Отговорете ми, изчадия!!!! Единствен аз знам, че истинските ловци във вселената сме ние, хората! Някой ден, небето, където всички вие се криете, ще бъде разрушено от човек!!! ОТ ЧОВЕК!!! ОТ МЕН!!!!!!!!!!!! И всички вие ще съжалявате...ще разберете, че АЗ съм много по - висше създание от вас, изчадия!! ХАЙДЕ!!! ИЗПРАТЕТЕ НЯКОЙ СРЕЩУ МЕН!!!!

Meanwhile, The Chazz беше заедно с Ruby и сякаш усети, че нещо нередно се случи в мига, в който Ruby изрече името на Indoril. Oh shit, I've seen a lot of westerns and I know what happe- Бива изблъскан от Ruby, като в този момент видя как тялото ѝ започна да кърви. Хина...! Бързо се изправи, като не знаеше какво да прави в този момент. Инстинктивно, той дотича до нея и щеше да ѝ помогне да се изправи. Не знам какво става, но трябва да се махаме!

Ruby: Дори с помощта на Chazz, тя едвам можеше да ходи. Изправянето беше изключително болезнено за нея, също. Тя се засмя леко. Защо... защо това име...? Това проклатие... Предпочитам... да ме наричат по име, по дяволите... Тя залитна, като продължаваше да губи кръв. Но сякаш осъзна нещо. И дори самата тя не знаеше колко точно ще разбере момчето от следващите ѝ думи. Dragon Break... разбира се... моля те... Red Mountain... трябва... трябва да отида там. Тя се засмя леко, и от едното ѝ око започнаха да се стичат сълзи. Съжалявам... изглежда... дори вас не съм успяла да предпазя и вас... И преди да довърши каквото беше започнала да казва, Ruby издъхна в ръцете му.

Nir: К-какво... по дяволите... Това... няма начин... И каквото и да се случваше... Nir звучеше изключително притеснена. Момче, издърпай стрелата!

The Chazz сякаш не знаеше, че Ruby е умряла в ръцете му. Той много бавно започна да осъзнава това, но сякаш не искаше да го повярва. Той отново я хвана, като я излегна на земята и почна да я размърдва. Имаше смесица от тъжно и ядосано изражение, тъй като бе емоционално разтърсен от ситуацията. Е-ей...Х-хина...? Хина...!! Н-не е време да си почиваш, трябва да се махаме...!!! Почна да я мърда насам-натам с надеждата да я събуди, като по едно време се ядоса и почна да удря земята. Мамка му, мамка му, мамка му, мамка му!!!!!! АААААААААРГХ!! Издърпа стрелата адски рязко, като се огледа ядосано. Хина, ставай, по дяволите...!!! Трябва да си ходим от тук!!!!!!!! ХИНААААААААААААААА!!!!!!!!!!

Когато Chazz извади стрелата, кръвта на нея започна да се вдига във въздуха на малки капки. Nir каза нещо, но той не я разбра. На земята се появи магически кръв, след което каките паднаха върху него, активипайки го. Появи се ярка червенасветлина, а след като Chazz вече не беше заслепен от нея, щеше да осъзнае че наоколо е твърде тъмно. И усойно. Бяха в нещо като тъмница, а Nir стоеше до Chazz. Около тях, от тяхната страна на решетките, беше пълно с всякакви видове уреди за измъчване. От другата страна той можеше само да види, че имаше някой, и че беше окован. Някой, който носеше окървавени дрипи. Миризмата на кръв изпълваше помещението. Светлината не беше достатъчна той да види кой точно.

???: Това, което Chazz чу, беше женски глас изпълнен с болка, гняв и омраза. Даже беше плашещо какво може би бе приживяла тази жена за да звучи така. Nir. Неприятна изненада.
Nir: Тя проговори плахо. Поради някаква причина, тя изглеждаше ужасена от каквото беше зад решетките. Т-трябва ми помощта ти-
???: Прекъсна я. Очакваш да помогна на предател? Много смело, признавам. Какво искаш, че да потърсиш моята помощ?
Nir: Момчето, върни го в момент, в който да може да промени нещо...
???: Че какво има да променя, Nir? Това е света, който вие пожелахте. Който ти помогна да се създаде.
Nir: Не разбираш-
???: Отново я прекъсна, този път ощи по-ядосана отколкото досега. Замълчи.
Nir: Поне-
???: КАЗАХ ЗАМЪЛЧИ, НЕ ИСКАМ ДА СЛУШАМ ИЗВИНЕНИЯТА НА ПРЕДАТЕЛ! Through my authority, Nir, I strip you from your right to interfere from now on. Насочи погледа си към Chazz, като макар и той да не можеше да види нейния поглед можеше да го усети как го пронизва.

Добре тогава... така да бъде. Но по моите правила. Момче... в очите ти виждам много интересни неща. Свят, различен от този. Отвъд Aetherius. И лицето на жена, чието име крещиш със сълзи на очи. Дума, на която изглежда никой не ти е обяснил значението. В модерните езици тази дума няма еквивалент. Но ще се опитам да ти обясня. Раслужаваш да знаеш. "Хина"... е дума използвана за хора, които вече нямат правото да стоят сред такива. Дума за тези, които са изгубили всичко, включително правото си на име и самоличност. Роби на съдбата. Отлъчени от обществото, нещожества ненужни вещи. Боклуци. В очите ти видях... оръжие, способно да изпари човек по начин, по който сянката му да остане там дълго след като този човек вече не е част от реалността. Това представляват хората, които се наричат с това нарицателно. Просто сенки. Просто петна. Надявам се вече разбираш значението на тази дума. Не е нещо, което някой би бил щастлив да бъде наречен. А ако те самите се наричат така...

Но... засега ще оставя това настрана. Ако искаш отговори, то ще трябва да ги потърссиш сам, дори отнасящи се до чутото и видяното тук и сега. Nir няма да ти даде такива. Аз също нямам намерението. Единственото, което мога да направя, е да ти предоставя възможността да се добереш до истината. Не знам твоята цел, нито твоите идеали. Но този свят следва правила, различни от тези, с които си израснал. Ако искаш да постигнеш каквото и да е тук, ще трябва да се запознаеш с тези правила и да ги използваш в твоя полза.

Chazz: Внезапната тъмнина не му направи впечатление - at this point , той бе свикнал на това място да се случват странни неща и не им обръщаше внимание. Когато се озоваха в тъмницата, Chazz извади една от картите си, която проблясна и му служеше като фенер, с който да вижда, но и като оръжие, готов да се бие. Той не беше доволен обаче от това, което чу от жената отсреща. Той застана пред Nir, като погледна към жената ядосано, макар и да нямаше ясна представа коя бе тя, нито можеше да я види. Ей...не знам коя си, но няма да позволя да говориш така на един от моите духове...ако имаш проблеми с нея, имаш и с мен! Посочи посоката, от която идваше гласа. Той изслуша всичко, което тя каза, и то много внимателно, но изобщо не беше съгласен. Let The Chazz drop some gospel on your soul, granny! Слушай ме много внимателно - мислиш, че ще спра да използвам това име след като ми каза значението му? Грешиш! Моето име...също бе асоциирано с негативни неща. И какво от това?! Не името е важно, а този, който го носи!!! Ние сами определяме значението на нашето име, глупачке такава! И от това, което знам за Хина...това име изобщо не значи това, което ти изброи. Тя..ме накара да асоциирам това име с геройство...достойнство...грижа...и badassery! Коя си ти да ми казваш какво значи то когато аз ВИДЯХ какво означава?!? Хина ще е тази, която ще промени значението му , само гледай! За мен...Хина е прекрасно име!!!!! Не знам какво се случва тук...но щом намеря кой е отговорен за всичко това, лично ще го пребия!!!!!! Никой няма да посяга на Хина докато аз съм тук! Ясно ли е , смотло?!?! Така че...покажи ми шибаните правила! И ще ти покажа как The Chazz ще е този, който ще промени хода на историята тук!!!!!!!

???: Изслуша го, като се засмя. Смехът беше като на човек, който граничеше с лудостта. Разбира се, имената са просто начин да бъде по-лесна комуникацията между индивиди. И е истина, че значението на едно име може да се промени с времето, като моето собствено. Но също така, за жителите на този свят, името е идентичност. Нещо свещено. Дори Nir не харесва да я наричат Nirn, защото това е името на този свят. Светът не е нейната идентичност, а нейното съществуване като Създател, от "потомството" на Anu и Padomai. Много хора предпочитат да бъдт наричани с титли, които са придобили в животаси. Но това е друга тема. Исках само да те предупредя за отношението, което ще получиш ако наречеш някой с това название.

Погледът му започна да се замъглява. Сякаш това беше поредното видение. И когато сякаш знаеше, че отново ще се събуди на непознато място, той чу притихващия глас на ???.

Spoiler:

Когато Chazz отвори очи, той беше в една стая с Indoril и Ruby. Двамата, които умряха по-рано, единия от които даже в собствените му ръце, в момента седяха на неудобно високи за начинанието им кресла, надвесени над маса за чай която, макар и пропорционално голяма за стаята, беше твърде малка за да побере хартията, която дваматабяха пръснали на нея. При бърз поглед към бюрото той щеше да осъзнае, че то също беше затрупано, но с прилежно прибрани планинис документи.

Ruby: Indoril, мислих, че си по-добър с формулите от това!
Indoril: Не съм имал удоволствието да бъда твой ученик!
Ruby: Нацупи се. Знаеш, че никога не е твърде късно. Ще започнемот основите, съдейки попълната им липса.
Indoril: Беше видимо подразнен. Това няма нищо общос нещата, които е опитваме да направим в момента!
Ruby: Леко се засмя, като се изправи. Ще отида да донеса нещо да се подкрепим, изглежда и дваматасме изморени.
Indoril: Не слагай мляко в чая ми, предпочитам да сложа сам.
Ruby: Както кажеш. Погледна към Chazz. Ти как предпочиташ своя чай?

Chazz: Прикри лицето си миг преди да бъде запратен на новото място, но това, което чу, го накара да се стресне. Хъх?! К-какво имаш предвид?! Коя си ти?!?! ЕЙ!!! Отвори рязко очи, като вече се намираше при Ruby и Indoril, като все още беше стреснат. К-какво по?! Къде съм?! Огледа се, като видя, че е при тях двамата, а въпросът на Ruby го изненада, но бързо се съвзе. Ъ-ъм...с-с мед? Къде по дяволите съм..? Бъдещето, настоящето, миналото?! Никаква идея..но тези двамата все още ме помнят, изглежда. И този път са живи...ах, да му се невиди..и какво имаше предвид онази? Ей, Nir, бабо смотана! Кажи ми какво по дяволите стана!

Nir: Дори... аз не съм напълно сигурна... Гласът ѝ трепереше и звучеше сякаш тя плачеше. Изглежда това, което се бешеслучило, ябеше изплашило доста.
Ruby: Беше объркана от държанието на Chazz, но кимна и излезе от стаята.
Indoril: След като Ruby излезе от стаята, той изчака малко, след което се изправи бавно. 7th of Evening Star. Second Era, 853. Chazz най-вероятно беше виждал подобни изрази преди, в тефтера на Хина, когато тя беше обвинена в убийство. Отгоре на станиците винаги имаше число последвано от подобна фраза, заедно с ера и това, което той можеше да предположи, че е година. Съжалявам ако сме те отегчили с нашите глупости. По време на война е важно да следим какво се случва, както и информацията, която получаваме.

Chazz: What a drag...добре! The Chazz ще се погрижи да разбере. Останалите смотльовци...успокойте я. Nir бе заобиколена от малките безполезни духчета, които почнаха да я успокояват. Всички те бяха слаби феички и духчета, от които нищо не ставаше що се отнася до бойни способности. Уникален календар имате...3-ти юли щеше да е доста по - лесно, не мислиш ли? Въздиша. Но това е добра информация. Погледна документите. Все тая, смотльо, свикнал съм да ме отегчават. Но...какво е това? Няма да ме караш да чета всичко това, нали? По - добре да платя на някого!

Indoril: Засмя се. Така сме свикнали. Както ти си свикнал да казваш "3-ти юли". И разбира се, че няма да текараме да четеш всичко това. Вече сме ги прочели по няколко пъти, но винаги е добре да имаме източника под ръка когато искаме да сверим нещо. Той погледна към ниската маса на която работиха. Напоследък получаваме интересни доклади и искахме да видим как точно са свърани те. Притеснявам се, че нещата може да са по-сериозни, отколкото предполагахме. Не е първият Dragon Break в живота ми, но е плашещо когато можеш да сравниш гледната си точка с друг. Дори Shezarrine е на мнение, че нещо не е наред този път.

Chazz: Стресна се щом той спомена Dragon Break. О-ой, ой...чакай малко...ти знаеш? Значи няма да ти се стори странно ако ти кажа, че Ruby буквално умря в ръцете ми преди минути...?! Наистина трябва да ми обясниш повече за тия Dragon Breaks!! Нямаш си и на представа какво ми се случи преди малко..Хвана се за главата.

Indoril: Първоначално беше малко объркан. Да знам какво...? Но тогава той продължи, което видимо стресна Indoril. Shezarrine, мъртва...? Та ти сам я видя... Замисли се, като беше видимо притеснен. Сложи ръка на рамото му, като му помогна да седне. Теоретично.. е възможно да е продукт на Dragon Break, но нямаме начин да го докажем, нито знаем какво точно ги причинява, макар и да имаме няколко предположения. Той взе празен лист и нарисува стрелка по дължината му. Приеми, че това е времевата линия. Той надраска голяма черна точка по средата на стрелката. А това е период на Dragon Break. Представи си го като заплетено кълбо от разноцветни конци. Не сме напълно сигурни на какъв принцип се избира кой конец да продължи да бъде времевата линия. Но знаем със сигурност, че хората, които са участвали в другите, ги помнят. Ще дам пример. Някои казват, че Yokuda е била разрушена, други - че е изчезнала. Има и такива, които вярват, че все още съществува и процъфтява. Това, което е реалност е, че е потънала. Той замълча за малко. Това е по-трудно да се обясни, отколкото предполагах... ако не ме разбираш, можеш да попиташ каквото пожелаеш, не съм сигурен дали го обяснявам добре. Но съм учуден, че си чувал за този феномен.