Chazz

Chazz: Супер, още един луд мачо...имам чувството, че една голяма част от общият мозъчен капацитет на хората тук е в моята глава! Тъй като беше израснал с баба си, това чувство му беше познато и подобна вечеря му подейства носталгично, но не му харесаха коментарите на Sai Sahan, като се засмя. Хаха! "По - подходящи?" Съмнява ме. Дрехите на The Chazz са направени по поръчка и струват над милион долара. Предпочитам да измръзна от колкото да нося нещо друго. Освен ако не е бранд с над 10 милиона долара стойност за изминалата година...не съм заинтересован. След като направи smug face, той набързо се нахрани и излезе навън, за да се отдалечи от врявата, като се хвана за главата. Ъргх...нецивилизовани животни. Можеше поне малко да спрете да крещите...

Навън нощта беше тиха, като се усещаше студения зимен вятър. За разлика от родината му, тук нощното небе беше изключително ясно и светло. Двете луни и съзвездията озаряваха нощта, като беше сравнително лесно човек да се движи по улиците дори без нуждата от улични лампи, или както виждаше минувачите - с факели и маслени фенери. Шумът на морските вълни в далечината, и зимния вятър между сградите бяха доста оспокояващи в сравнение с шума на масата.

Indoril: След вечерята, той направо отиде в стаята да спи. Ruby отиде със Sai Sahan, като двамата се забавиха известнво време. Нищо чудно да бяха влезли във физическа схватка междувременно, съдейки по шума. И въпреки това, не отне дълго Ruby да излезе и да намери Chazz и отиде до него, като с едната ръка носеше комплект дрехи, а в другата държеше кана с вино. За нас, казаното от теб по-рано не означава нищо. Тук неща като "бранд" няма. Да, може би нещо създадено от уважаван майстор ще струва повече заради майсторството, но дотам. За нас цената е качество, а не просто цифра. Тя му подаде дрехите и отпи от виното. Не знам как е на мястото, от където идваш, но... тук има етикет на това как човек трябва да се облече за подобни събития, дори в случая то да не е твърде формално изискващо. Този комплект е от памук и вълна. Подходяща е за някой свързан с моят статус на подобно събитие. Разбира се, не мога да те накарам да го носиш. Но и не мога да гарантирам каква ще е реакцията от останалите присъстващи. Тя отпи отново, като се обърна да се върне в сградата. И не стой дълго навън, зимата не е за подценяване.

Chazz: Усети присъствието ѝ, но не погледна към нея, тъй като беше зает да се наслаждава на хубавата гледка пред очите му. Все пак, той рядко виждаше цялото небе без да е закрито от високи сгради, като реши да му се наслади. Когато Ruby му подаде дрехите, той ги взе, огледа ги, но се усмихна леко и ѝ ги върна. Съжалявам. The Chazz уважава чуждите традиции...но това..Погледна палтото си. Е нещо, което никога няма да сваля. И няма да бъда накаран да го сваля..защото е като част от мен. За вас, това е просто дреха...но за мен, това е част от мен. Истината е, че и да ми бяхте предложили най - хубавият бранд в целият свят, нямаше да приема. Но няма да ти бъбря небивалици...не планирам да съм тук още дълго време. Така че..Засмя се. Нека реагират останалите както пожелаят...не ме интересува! Има много по - важни неща от това какво мислят random-и за мен.

Ruby: Усмихна се, като взе дрехите. Щом казваш... уважавам мнението ти. Изглежда поне за това споделяме едно мнение. Но поне... Махна си наметалото, като му го сложи. ти давам това назаем за вечерта. Ще те оставя да се наслаждаваш на вечерта. Даде му и остатъка от виното, след което тръгна към сградата. И се постарай да не заспиваш навън. Ако усетиш умората, се прибери вътре.

На следващия ден, когато се събудиха, Chazz щеше даосъзнае че вместо в различни стаи, вече бяха в една и съща. Или поне се предполагаше, съдейки по Indoril, който точно в този момент си решеше косата и гледаше през прозореца, както и багажа на Ruby, който в момента беше на едно от другите легла. На масата в стаята беше оставен поднос, върху който имаше метална кана с вода и някаква доста проста закуска - варени яйца, препечен хляб с масло и едно малко бурканче със сладко - колкото да стигне за филиите.

Indoril: Щом усети, че Chazz се е събудил, той погледна към него. Добро утро. Не се стряскай, това беше дело на магията, която използваха за да се озовем тук. Закуската на масата е за теб.

Chazz: Не се стресна, за него всичко странно, което се случваше в момента, започваше да става ежедневие. Не беше стреснат колкото беше издразнен да гледа този "палячо" както той би го описал пред него. Тоя наистина се опитва да е лицето на някоя марка шампоан...Мерси, предполагам...Започна да яде.

Indoril: Щом приключи с ресането, кой сплете няколко малки плитки в косата си. Отново се върна към това да гледа през прозореца, като изглеждаше потънал в мисли. Така и така само ние двамата сме тук... от къде познаваш She-... Ruby..? Принципно не е странно да знаеш за нея, но... начинът, по който я гледаш... и нещата които казваш ме карат да имам други съмнения. Кажи ми... кой си ти...?

Chazz: Издразни се, като преди да отхапе от храната си отново, той се спря и го погледна сериозно. Хъъъх...? Бавно се изправи. Какво имаш предвид..? Казах ти кой съм...наследникът на компания за милиарди, прекрасен, невероятен, очарователен и разбира се, по - добър от всички в каквото и да е...Усмихна се самонадеяно. The Chazz....нима имаш проблем с мен?

Indoril: Поклати глава. Не, нямам проблем. Беше ми любопитно от къде беше толкова сигурен, че ако се върна във Vvardenfell ще умра... Но... ако интуицията ми е правилна и наистина между теб и Ruby има нещо повече.. нещо за което дори тя не знае... Погледна го сериозно. Моля те... предпази я от човешката жестокост. Днес на събранието не се меси. Когато се обърна към теб за мнение, измисли нещо. Импровизирай. Изправи се. Някой толкова невероятен като теб би могъл да постигне желания ефект. Тръгна към вратата.

Chazz: Може би не си чааак такъв смотльо, за каквъто те мисля...Засмя се леко. Ей, ей...там, от където идвам, това изказване лесно ще ти навлече проблеми..наистина трябва да внимаваш как привличаш вниманието на някого. Но...не се бой. Никой няма да ѝ направи нищо докато аз съм тук.

Indoril: Усмихна му се. Ако я търсиш, би трябвало да е около фонтана. До колкото разбрах ще се среща със стар приятел преди да дойде време за събранието.

Ruby: Междувременно беше успяла да се промъкне между стражата, като се радваше че никой не я беше забелязал. Тя стигна в зоната до фонтана, където се оглеждаше не за който и да е, а за Vudu. Все пак, в тази част на времевата линия той би трябвало да е все още в Sentinel - града, в който бяха телепортирани през нощта докато бяха заспали дълбоко.

Ruby: Судна до него, като остави кошница на земята между тях. Вътре имаше храна, вода и даже малко алкохол - каквото тя беше успяла да събере като останки от вечерята. Храната в момента беше голям проблем на целия континент заради войната. Това е и причината Ruby винаги да се старае тази храна да стигне и до тези, които най-много се нуждаеха. Тя се усмихна. Ако преговорите днес минат добре... войната ще свърши скоро. Ще можеш да се занимаваш с магия без да се сблъскваш с дискриминация.

The Shaman: Ruby можеше да забележи, че шаманът не бе изобщо заинтересован от това, което тя му носеше. Погледът му беше празен, гледаше право към земята и отстрани все едно изглеждаше сляп. Отдавна бе изгубил желанието си да живее. Духът му бе пречупен, но гневът му бавно нарастваше с всеки изминал миг. Гласът му беше тих и пригряхнал, сякаш едвам едвам успяваше да каже нещо. Защо...тези същества над нас...за които отдадох цялото си съществуване...ме предадоха...? С какво заслужих този живот...? Казваха, че...ако вярата е силна, те ще ми помогнат...но..това така и не се случи...

Ruby: За жалост... вярата винаги е било нещо сбъркано. Някак последно време е по-възможно да получиш помощ от Daedra, дори цената да е висока. Имам чувството, че единствената Aedra, която активно показва своят авторитет пред смъртните е Akatosh. Символът на империята.... единственият начин да постигнем мир е дар от него. По негова милост могат да бъдат запален огъня, който носи спокойствието на хората. Междувременно, бракове се развалят въпреки клетва пред Dibella, рожбите на измъцени майки издъхват пред олтара на Mara... Въпреки волята на Julianos в момента цари безредие, и изглежда закрилатана Stendarr и тя не попречи на икономиката да сесрути. И заради всичко това... дори и вярата ми в мъртъв бог да ме прави еретик... Тя погледна към дланта си, след което я стисна в юмрук. ни е дарил живот. Който живот възнамерявам да оползотворя колкото мога по-добре. Обещавам ти да видиш ера, в която друга благословия освен живота няма да ни е нужна.

The Shaman: Изсмя се леко. Знаеш ли...смешно е. Всичко това...моята раса, най - великата раса..човеците...сме принудени да коленичим пред създания, по - нисши от нас. Раса с безлимитен потенциал...превърната в роби на същества, които ги е страх от нас. Смехът му почна малко по малко да нараства. Някой ден...всеки един от тях..ще си получи заслуженото. Ще дойде ден...в който моята раса...стои на върха на хранителната верига...и аз ще се погрижа всички божества да разберат, че човекът е най - страшното нещо на този свят...и няма божество, което да му се изпречи...

Ruby: Усмихна се леко. Е... радвам се, че успях поне малко да ти повдигна настроението... Тя се изправи, като го погледна. Е, ще отивам за преговорите. Ще се радвам ако дойдеш в столицата за коронацията. Но като за начало... преговорите трябва да минат без проблеми. После ще ти кажа как са минали. Тя се запъти обратно към сградата, в която бяха настанени, като се преоблече набързо. Тя се срещна с Chazz и Indoril точно на време за събранието.

----------------

Когато стана време, тримата влязоха, като заеха местата си. В залата имаше представители на човешките раси - Nord, Redguard, Breton, като Ruby беше представителя на Imperial. Все пак, въпреки необичайно дългият и живот, ня беше човек. Щом седнаха, представителката на Нордите - Лидия, се намръщи и скръсти ръце.

Лидия: Хвърли неприветлив поглед на Indoril, след това на Ruby. Не моа да повярвам на тази наглост... Не просто си довела елф, но и чужденец!
Ruby: Моля, успокойте се... двамата сами пожелаха да дойдат с мен.
Лидия: Хмф... нека чуем тогава какво точно искате...
Indoril: Хвърли един бърз поглед на Chazz, като беше готов да реагира ако момчето покаже признаци на поведние, което не беше присъщо за подобна среда.

Chazz: Скръсти ръце, като се усмихна самонадеяно и погледна към Лидия. Моля, моля..."'чужденец" е последното нещо, което съм на това място. А и ще ви помоля да се отнасяте с повече уважение към the soon-to-be CEO of Princeton Corporations..

Лидия: Каквото и да означава това. Не звучи важно.
Sai Sahan: Лидия, моля те, нека да започваме...

???: След като всички се успокоиха, младо момиче щеше да представи всеки един от народните представители. Пречисти си гърлото. На Вашето внимание, в залата са се събрали изтъкнати жени и мъже, които са тук да представят мнението на своите народи относно неочакваната смърт на вече избрания да седне на Рубинения трон Reman Cyrodiil. Присъстващи са:
Момичето направи жест към Лидия. Нейно величество Skald-Queen000 of the Nords, Lady Lidiya of Solitude.
След това се обърна към Sai Sahan, който ги беше нагостил предходната вечер. Swordmaster and Captain of the Dragonguard, Sir Sai Sahan.
Тя представи и последният непознат. The High Kingq Lord Emeric.

Чак тогава момичето се обърна към Ruby. На Вашето внимание е генерал от армията на Cyrodiil, пидружавана от Saint Nerevar Moon-and-Star, the Champion of Azura, както и от Sir Chazz, the soon-to-be CEO of Princeton Corporations. На Chazz веднага щеше да му направи впечатление факта, че нито представиха Ruby по име, нито с каквито и да е титли както всички други, дори самия него.

Ruby: Както вече всички сте информирани, тук сме във връзка с избирането на нов император. Бих искала да предложа за позицията генерал Ysmir-
Лидия: Прекъсна я. И дума да не става. Всеки друг ще бъде по-добър избор от него, дори елфа до теб!
Indoril: Ахахах... много забавна шега, Lady Lidiya... ^^" За жалост, дори и да имах подобно желание, заради вярата ми в Azura съм неспособен да запаля огньовете. Порадитази причина ще трябва да насочите вниманието си към някой друг. Нека видим... Огледа се в залата. Колко грубо от моя страна. Как можах да забравя. Сред нас има някой подходящ за такава тежка задача. Някой, който ще бъде способен да ги запали. Той направи жест към Ruby. Тази прекрасна мадама винаги е готова да защити тези, които са неспособни да го направят сами. Даже е влизала в битка сама, и е печелила.
Ruby: Беше силно объкана. Indoril, какви ги говориш...?
Emeric: Беше готов да коментира предложението на Indoril, но си замълча щом видя, че самата Ruby нямаше идея, че нещата ще се стекат по този начин.
Indoril: Сигурен съм, че нашият специален гост също може да подкрепи казаното от мен. Той погледна към Chazz, като му се усмихна. Това беше сценарий, който никой никога не би си представил.
Nir: Това вече е интересен развой на събитията... това не се е случвало досега. Е, желая ти успех! ^-^

Chazz: Самодоволната му усмивка се появи на лицето му, което означаваше само едно - той бе напът да се развихри както обикновено. Все пак, да говори бе най - силната му черта. Млъквай, бабо! Време е The Chazz да открадне прожектора! Хахаха....напълно съм съгласен! Но виждам, че някои от присъстващите не ме вземат насериозно, така че НЕКА ДА СЕ ПРЕДСТАВЯ КАКТО ПОДОБАВА! Аз съм The Chazz, The Soon-To-Be CEO of Princeton Corporations! Погледна към Лидия. За да разберете колко важна титла е тази, представете си го така...аз отговарям за толкова хора, колкото се побират в 5 ваши града, госпожо викинг. Усмихна се самонадеяно. Очевидно е, че сме на различни нива, но нека не превръщаме този разговор в дебат за това колко съм велик...мога да говоря за успехите си с дни. Но ти..! Посочи момичето. Искам да представиш Ruby както подобава! Там, от където идвам, щях да те пратя пред съда! Тази жена е направила много повече от всички вас тук, гарантирам ви го! Както обикновено, политиците си стоят и гледат народа от високо без да правят нищо, но истинските лидери го ръководят от първо лице! Ако някой заслужава да ръководи народ, това е Ruby. И нещо много важно...не сте ли всички равни тук?! Настоявам да направите представянето НАНОВО!!!! Един бъдещ лидер като нея заслужава да бъде представен като такъв..хмхм...и малката...още нещо..

Ruby: Какви... какви ги говорите...? Тя се огледа, като успя да разчете как размишляваха околните само по израженията им. Объркването ѝ много бързо прерастна в гняв. Тя се изправи, махна ръкавицата на лявата си ръка, след което я хвърли на масата пред Indoril. В тъкъв случай... имам следното предложение за всички тук. ако аз победя ще се извиниш за проявеното неуважение. Ако ти победиш, тогава ще обсъждаме този вариант.
Indoril: Усмихна се, като взе ръкавицата и също се изправи. Приемам, и нека всички в тази зала да са свидетели на тази клетва. Нека се срещнем след половин час на главния площад.
Ruby: Кимна, като излезе от залата без да каже нищо друго.

Настъпи гробна тшина. Няколко секунди по-късно, всички започнаха да се надвикват да се карат на Indoril (следните думи няма значение от кой са, говорят един връз друг и горе-долу се редуват да ги повтарят):
-Ти луд ли си?!?!
-Глупак! Какво те обзе???
-Дори Azura не може да ти помогне с това!
-Браво, току-що си подписа смъртната присъда!
-Беше ми приятно да те познавам!
Жена ти ще тъгува за теб!

Chazz: Бе изненадан от целият този hate, като погледна към Indoril учудено, сякаш не знаеше какво да прави сега. Ей, ей..! Това беше ли част от плана...?!? Тия са напът да те изгорят жив!!! И сега трябва да се биеш с Хина?! Ти си ненормален!

Indoril: Хахаха, знам, знам, много глупаво от моя страна, нали, хахахаллл ^^ Хвана Chazz и се изниза майсторски, сякаш беше професионалист. Щом бяха далеч от залата, израчението му стана сериозно и го погледна. Няма да питам от къде знаеш това име... но да, това беше идеята. Да я ядосам. Но са прави. Shezarrine може да ме убие. Няма враг който да е оцелявал замах от нейната ръка. За това си добре дошъл да гледаш екзекуцията ми с всички останали. ^^ И гледай да отидеш рано, слуховете летят бързо!

Chazz: Ти си пълен клоун, тъпак...Въздиша. Слушай внимателно, смотльо! The Chazz ще ти изрече госпел, който душата ти трябва да чуе. На този свят, ако има някой, който може да оцелее Хи-...Ruby, това съм аз! Усмихна се самонадеяно, като си оправи яката. The Chazz ще те измъкне от тази неловка ситуация. Остави ме аз да се бия. Ако ти умреш, ще те съживя, за да те убия лично.

Indoril: Поклати глава. Аз съм този, който прие този двубой и съответно зададе кога да се състои той. Няма да позволя на никой да се бие вместо мен. Все пак, имам гордост, която да защитя. Дори да умра днес, няма да оставя деца без баща, жена ми също ще приеме решението ми. Все пак, преди всичко съм воин. Ако не тук, навярно щях да умра в битка другаде. По твоите думи, това трябваше да се случи в родината ми. Усмихна се. Пък и... този двубой има друга цел. да подобри мнението на хората за нея.Пък кой знае, ако случайно някак си спечеля, ще бъде интересно да видя кой ще седне на Рубинения трон!

Chazz: Хвана го за дрехата ядосано. Listen to me you fucking idiot, ако умреш, лично ще те съживя, да те убия, ясно?! Не ме интересува гордостта ти, ще провалиш всичко, което се опитвам да направя ако сега просто каталясаш като скелет! Ако трябва ще се раздадеш на 120% и ще отключиш нови способности, но няма да умреш! Обещай.