Chazz

Nir: Хмммм... не са много. Само Raymon, Pacrooti, Darkchain, Reiha, the kiddos, Ysmir и Voryn... Ъъъх... така де... за последния май сме закъснели. Reman също е вече умрял. Но за останалите, добрата новина е, че всичко ще се случи след коронацията! Така че имаш веме да разгледаш града, да посетиш някой друг бардак... А, сещам се и за място, където правят хубав топъл шоколад. А ако си падаш повече по забележителностите, наоколо има доста! Ако ти се пътува, знам и доста интересни места.

Chazz: Да, не са много, изреди само още 50..както и да е! Поклати глава. Не мога да си позволя да чакам и да не правя нищо! Не съм тук да си почивам...искам да се разкарам от тук възможно най - бързо, да накарам Хина да не ме ненавижда и най - накрая да я ч-....СПАСЯ! Да, точно това искам да направя. Играл съм достатъчно игри и знам, че това е частта, в която трябва да правя много side quest-ове преди да напредна в главната история, но тази няма да я бъде! The Chazz не е side герой!

Nir: Хммм.... В такъв случай, няма да е зле да се сближиш с изброените. Все пак, тя държи на тях. Но ще трябва да се постараеш поне да се преструваш на уважение... имаш късмет, че Indoril беше в настроение. Иначе в момента може би щеше да си без глава. Тук хората много държат на уважението.

Chazz: Да бе да...The Chazz не уважава никого и това няма да се промени...нямам намерението да се сближавам с когото и да било. Тази опция отпада. Особено с тъпите ми духове. Нито един от тези смотльовци няма да получи уважението на шефа им! ЧУХТЕ ЛИ?!? Малки духчета се spawn-наха и с насълзени очи thumbs up-наха, при което той ги разкара. Достатъчно ми е, че Хина ме мрази. Ако се опитам да се сближа с тези тъпаци, и те ще ме намразят още повече.

Nir: Както казах, не мога да те накарам да направиш каквото и да е. Единствено мога да ти дам съвети. Но ако става дума за сестра ми... След малко би трябвало да мине от тук. Забавлявай се! ^-^

Chazz: Стресна се от това, което чу. Х-хъх..? Х-ХИНА ЩЕ МИНЕ ЕЙ СЕГА?!? И ти реши сега да се обадиш?!? Да му се невиди, не съм си сложил от хубавия парфюм..! Огледа се наоколо, като бе паникьосан.

Nir: Мислих, че не е важно как се държиш пред останалите, че да ти кажа по-рано. Шепота прозвуча сякаш се цупеше. Да ти е за урок да внимаваш как говориш.

Ruby: Връщаше се по същия път, по който беше минала по-рано, като кошницата която носеше вече беше празна, покривалото сгънато в нея, а върху парчето плат - венец от зимни цветя. Изглеждаше учудена да види някой друг да използва този път, като намали темпото, с което ходеше.

Chazz: Ще ти го върна тъпкано, старице....Погледна към Ruby, която беше на пътя му, като се обърна към нея. Хей...I..didn't see you there! Какво съвпадение..!

Ruby: Тя кимна, като спря. Съвпадение, наистина... Тя беше учудващо спокойна, особено като той имаше предвид и предишните им срещи. Тя се огледа, след което погледна към него. Тази част на града не е безопасна. Моля, по следвайте ме. Тя пак тръгна, с умерено темпо с което той нямаше да се затрудни. Предполагам сте от скоро в града. Учудена съм, че не са Ви предупредили да внимавате по кои улици да вървите. По думите на Ruby , изглежда за щастие времето пак се беше наредило по начин, по който това беше тяхната първа среща. Но това щеше да повдигне друг въпрос... На какъв принцип работеше този "рестарт" и защо се случваше .

Nir: Хей, поне не те мрази както си мислеше. Изглежда това е твоя шанс да се сприятелите! Но все пак внимавай какво и как говориш...^^"

Chazz: Хъх...странно. Все едно се срещаме за пръв път. Това означава ли, че предишните ми действия са били изтрити...? Трябва да разбера повече. Последва я. Хаха..не е като да не мога да се защитавам. Все пак, аз съм The Chazz. I have a vast knowledge of magic...and guns!

Ruby: Засмя се леко. Това е доста обещаващо. Магьосниците винаги са добре дошли. И имаме малко хора, които боравят с огнестрелни оръжия. Не са популярен избор тук. Сравнително бързо стигнаха до по-оживената част на града. Къде сте отседнал? Мога да Ви ескортирам до там.Би ми се искало да поговорим повече, но за жалост имам работа.

Chazz: Хаха...не съм отседнал никъде. Тук няма 5-звездни хотели и без това, не е като в Miami Beach. Може да се каже,че движа със слугите си. Самодоволен smirk. Все пак там , от където идвам съм голяма работа. И не ми пречи да ти помогна с каквато работа ти си се захванала.

Ruby: Ясно... Не очаквах, че някой с подобно потекло би изявил желание да дойде и да рискува живота си на място където бушува война. За съжаление, работата ми е свързана с политика, не мисля, че ще е кой знае колко интересно.

Chazz: Засмя се. Е, не всеки ден жива легенда като мен се намира на улицата...! Така че дори и да е свързано с политика, ще се радвам да се отзова на помощ! Гадост...не можа ли да се захванеш с нещо по - скучно?!

Ruby: Ахах, човек с таланти, значи. Щом искате да ме придружите обаче, ще трябва да се преструвате, че сте май подчинен... иначе ме съмнява да Ви допуснат до събранието.

Chazz: Аз??!!? ПОДЧИНЕН?!?!? THE CHAZZ?!?!? Да му се невиди...Хина, какви ли жертви правя за теб! Ще преглътна егото си и ще се съглася. Ха-ха...р-разбира се! Няма н-никакъв проблем! Ще бъда ваш подчинен!...Имам предвид, ще се преструвам! Да му се невиди..

Ruby: Усмихвна се. В такъв случай не би трябвало да има проблеми. Последвайте ме. Запъти се към една от портите на града. По пътя някои хора я поздравяваха, като тя ги поздравяваше обратно. Други обаче я гледаха злобно, даже изплашено или с отвращение. Щом стигнаха до портата, Indoril ги чакаше с два оседлани коня.

Indoril: Погледна ги, като вдигна вежда. Какво прави този младеж тук?
Ruby: Видяхме се по съвпадение. Ще ни придружи до събранието.
Indoril: Щом казваш... Не съм приготвил трети кон обаче.
Ruby: Няма проблем, ще язди с мен.

Chazz: Еха, някои хора наистина не са ти фенове...пълни смотльовци! Погледна към Indoril, като му направи smug усмивка. Съжалявам, че се самопоканих. Надявам сe присъствието ми да не е прекалено засенчващо.

Indoril: Нищо подобно.
Pacrooti: Докато си говориха, дойде khajiit който буквално беше облечен така. Със себе си носеше две неща, които приличаха на големи раници. Щом стигна до тях, той ги остави на земята. Въпреки начинът, по който беше облечен, околните изглежда не му обръщаха внимание. Явно бяха свикнали. Хахах, Pacrooti съжалява, ако се е забавил много! Този не беше забелязал как тече времето.
Ruby: Засмя се. С кой си залагал пак, Pacrooti? Ще се разболееш така, студено е навън!
Pacrooti: Shezarrine няма причина да се притеснява, дори да е от далечния юг където пясъка е топъл, Pacrooti няма да се даде толкова лесно на някаква си настинка! Но този си признава, че Ocheeva можеше да е по-милосърдна с него... може би ще трябва да я предизвика отново, че да си върне имането...
Indoril: Потупа го по рамото, сякаш му съчувстваше. Говорих вече с Reymon да намери още някой, да те пазят от нейните алчни рце... но не трябва да залагаш когато знаеш, че не ти се отдава хазарта... ^^"
Pacrooti: Но ако Pacrooti не играе, той никога няма да спечели! Осъзна, че времето продължаваше да лети. Даде едната раница на него, а другата на Ruby. Е, поне Pacrooti успя да се сдържи да не заложи и провизиите за път. Shadows guide you, friends.
Ruby: Благодаря ти, Pacrooti. Пази се. Сложи си раницата, след което погледна към Chazz, като погали черния кон. Нужна ли ти е помощ да се качиш?

Chazz: Ъх...още един психясал. Защо всеки, който не е човек в това място е някаква луда глава?! Тоя дори говори за себе си в трето лице. Погледна към Ruby, като се засмя. Хахахах...! Разбира се, че- Опита се да се качи на кончето, но не успя. ...че не бих отказал помощ! Да му се невиди!!!!

Ruby: В такъв случай... Качи се на коня, след което му подаде ръка. Щом той я хвана, с едно бързо движение тя го дръпна, като го сложи да седи пред нея. Можеш да се държиш за седлото, аз ще те придържам да не паднеш. Ако ти е студено, гладен си, лошо ти е или нещо друго, не се притеснявай да кажеш. Гласът на Ruby беше доста мек в момента, беше учудващо че подобна близост не я притесняваше. За нещастие, бронята и не позволяваше на Chazz да усети гърдите и. Тя се пресегна от двете му страни, като хвана юздите. Чака ни тежък път, особено ако има сняг. Тя внимателно подкара коня бавно. За малко, тя пусна юздата с лявата ръка и помаха на някой, след което отново я хвана. Щом Ruby и Indoril излязоха от града, те бавно започнаха да ускоряват. Докато ускоряваха обаче, Chazz забеляза как двата коня започнаха да се трансформират - този на Indoril се превърна в нещо като елен, докато коня на Ruby прие формата на създание, наподобяващо грифон.

--------------------------

Междувременно, щом двамата потеглиха, Raymon успя да намери Pacrooti, като дваматасе запътиха към идна от сградите за отдих на рицарите. Raymon се огледа да види кой беше там, като седна на една от масите. Ще ни побъркаш с твоите навици, Pacrooti...
Pacrooti: Pacrooti ще спечели загубеното рано или късно.
Raymon: Чу Lord Nerevar. Не ти е позволено да приближаваш Ocheeva без да намерим още някой освен мен който да те наглежда какви ги вършиш. Това е и причината да сме тук.

Chazz: Доста е странно да чувам Хина да говори по този начин...е, трябва да свикна. Цялото това нещо, което се случва, е една аномалия...нормално е всичко в него да е аномалия. Усмихна се дебилската. Но за пръв път стоя до Хина толкова близоооооо......ааах...Заби си един шамар. Ей! Концентрирай се! Ти си THE Chazz! Няма едни первезни мисли да те отклонят от истинската цел! Но да му се невиди, тая броня да я нямаше...

Препускаха по главни пътища, като всички пътешественици, които срещаха, им правиха път. Гори, полета, хълмове... препускаха по пътя с невероятна скорост, каквато Chazz може би щеше да сравни с мотор. След няколко часа път, теренът бавно започна да се променя, както и климата. Дърветата започнаха да изчезват, храстите и тревата да губят своя наситен зелен цвят, докато накрая не бяха напълно обгърнати от скалиста местност със сух и студен вятър. Растителността беше доста по-рядка, но в далечината т пътя можеха да се видят различни видове ферми. Хората в тои край се бяха адаптирали към тези сурови условия на живот.

Бяха напуснали Imperial City преди обяд. Сега, вече пред портите на градът Rihad, беше отдавна тъмно. Бяха пътували близоо 10 часа да стигнат до това място. Единствените почивки бяха ако на тях самите им бяха нужни. Изглеждаше нито еленът, нито грифона не ги притесняваше цялото това препускане. Щом спряха пред града, Ruby слезе, след което помогна и на Chazz.

Indoril: Той от своя страна скочи на земята, като се протегна. Надявам се са приготвили легло и вечеря... мразя когато трябва да пътувам бързо.
Ruby: Уви, това ни е работата... Двете животни отново приеха формата на коне, като тя внимателно им хвана юздите и ги поведе към конюшнята на града. Днес имаме само кратка среща с цел да ни кажат къде ще нощуваме и да разберем каква ще бъде процедурата утре. След като оставиха конете, отидоха в една от видимо по-отличителните сгради в града, където бяха посрещнати от две по-възрастни жени.
тази в дясно: Добре дошли. Ще ви заведа до стаята ви да оставите багажа си, след което ще ви придружа до трапезарията.
Indoril: Кимна. Благодарим за гостоприемството.

Chazz: Дългото пътуване му се отрази адски зле, но The Chazz успяваше да прикрие колко отвратително се чувстваше. И-имам чувството, че прекосихме целият континент с тези коне....на 3 пъти щях да повърна! И сега сме на майната си...само камъни и студ има...ъргх! Следваше останалите, като погледна към двете жени. Сега пък някакви баби...имам чувството, че това място НЕ ЗНАЕ колко съм велик! Очаквах нещо повече! Но..все тая! И по - зле можеше да е! Поне останалите бавняри сега са далеч от мен.

Те набързо оставиха багажа в стаята, която им показаха, след което бяха заведени в трапезарията. Самата трапезария спокойно можеше да побере маса за около 15 души, но със сигурност беше твърде малка и нагледно неподходяща за дипломатическо събиране. Малко след като седнаха дойде и собственика на къщата - Sai Sahan.

Sai Sahan: Добре дошли. Надявам се нямате нищо против гостоприемството ми.
Ruby: Разбира се, че не. В тези времена щях да съм щастлива дори ако ни беше предложил да спим в конюшнята.
Sai Sahan: Не съм безсърдечен, Ruby. Дори да не беше част от сформирания от мен Dragonguard, отново щях да ви предложа същото гостоприемство.
Ruby: Радвам се да го чуя. Особено след като ни накара да яздим от центъра на Cyrodiil до тук за един следобед.
Sai Sahan: Относно това... Събранието ще е в Sentinel.
Ruby: Удари юмрук в масата и се изправи. Нямам намерението да застрашавам живота на околните да яздим и до там за същото време!
Sai Sahan: Въздъхна дълбоко. Седни и се наяжте... за жалост не мога да ви предложа кой знае какво откъм храна, но поне ще е питателно. Аз съм се погрижил за транспорта до там.
Ruby: Седна отново, като скръсти ръце. Надявам се поне имаш и алкохол с който да компенсираш за всичките тези главоболия...
Sai Sahan: В избата ми няма толкова алкохол като за теб! Погледна към Chazz. Но мисля, че мога да намеря по-подходящи дрехи за момчето.
Ruby: Обещавам да изпия само 3 бутилки. А за момчето, ще съм благодарна. Но да си призная, не знаех, че зобщо имаш някакви дрехи.
Sai Sahan: Дори и аз трябва да спазвам някакъв етикет!!!

Бяха прекъснате от донесената от двете възрастни жени вечеря - горе-долу каквото човек би могъл да получи като отиде при баба си - чорба и манджа, а за десерт имаше компот. Разбира се, в една кошничка имаше и пресен хляб. По време на вечерята Sai Sahan и Ruby продължаваха да се карат по същия детски начин, по който започнаха още от влизането на мъжа в трапезарията. Indoril на няколко пъти се опита да ги спре, но накрая щом видя липсата на ефект, ги остави на спокойствие и се опитваше да игнорира случващото се.

Chazz: Супер, още един луд мачо...имам чувството, че една голяма част от общият мозъчен капацитет на хората тук е в моята глава! Тъй като беше израснал с баба си, това чувство му беше познато и подобна вечеря му подейства носталгично, но не му харесаха коментарите на Sai Sahan, като се засмя. Хаха! "По - подходящи?" Съмнява ме. Дрехите на The Chazz са направени по поръчка и струват над милион долара. Предпочитам да измръзна от колкото да нося нещо друго. Освен ако не е бранд с над 10 милиона долара стойност за изминалата година...не съм заинтересован. След като направи smug face, той набързо се нахрани и излезе навън, за да се отдалечи от врявата, като се хвана за главата. Ъргх...нецивилизовани животни. Можеше поне малко да спрете да крещите...

Навън нощта беше тиха, като се усещаше студения зимен вятър. За разлика от родината му, тук нощното небе беше изключително ясно и светло. Двете луни и съзвездията озаряваха нощта, като беше сравнително лесно човек да се движи по улиците дори без нуждата от улични лампи, или както виждаше минувачите - с факели и маслени фенери. Шумът на морските вълни в далечината, и зимния вятър между сградите бяха доста оспокояващи в сравнение с шума на масата.

Indoril: След вечерята, той направо отиде в стаята да спи. Ruby отиде със Sai Sahan, като двамата се забавиха известнво време. Нищо чудно да бяха влезли във физическа схватка междувременно, съдейки по шума. И въпреки това, не отне дълго Ruby да излезе и да намери Chazz и отиде до него, като с едната ръка носеше комплект дрехи, а в другата държеше кана с вино. За нас, казаното от теб по-рано не означава нищо. Тук неща като "бранд" няма. Да, може би нещо създадено от уважаван майстор ще струва повече заради майсторството, но дотам. За нас цената е качество, а не просто цифра. Тя му подаде дрехите и отпи от виното. Не знам как е на мястото, от където идваш, но... тук има етикет на това как човек трябва да се облече за подобни събития, дори в случая то да не е твърде формално изискващо. Този комплект е от памук и вълна. Подходяща е за някой свързан с моят статус на подобно събитие. Разбира се, не мога да те накарам да го носиш. Но и не мога да гарантирам каква ще е реакцията от останалите присъстващи. Тя отпи отново, като се обърна да се върне в сградата. И не стой дълго навън, зимата не е за подценяване.